chat
Онлайн риболовен магазин за риболовни принадлежности и аксесоари
Language
English
Bulgarian
Кошница
Брой:
Общо:
Поръчай
Начало Статии НА СПИНИНГ ЗА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ РИБА

НА СПИНИНГ ЗА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ РИБА



НА СПИНИНГ ЗА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ РИБА

От рибите, които се ловят на спининг, безспорно на първо място е щуката. Има я в много наши водоеми. Понякога размерите й предизвикват възхищение и у начинаещия, и у опитния риболовец. Тя е гладна, силна и невнимателна, което обяснява липсата й на претенции към стръвта. Щуката се лови от март до ноемри, но най-добре през време на активното й хранене – през пролетта – приблизително 10-15 дни след нереста, а през есента – когато започва застудяването на водата и повяхването на растителността. Пролетният период е кратък и трудно може да се определи. За да ловите през пролетта, е необходимо постоянно да наблюдавате водоема и при първия сигнал, че щуката започва активно да се храни, трябва да излезете на риболов. Есенният период е по-продължителен и по-точен. За да ловите успешно

щука на спининг
трябва да разпознавате “щуковите” места и особено да избирате в кое време на деня да ловите. В езерата младите щуки са до 2-3 кг, обикновено се държат около растителността или в нея, хранят се с дребни рибки. Нападат дори костури с маса около 200-300 г, когато слънцето загрее утринния въздух и дребните рибки излязат от тревното си укритие. “Тревните” щуки обикновено ловят на повърхността, затова блесната трябва да се води отгоре и на бърз ход. Често се случва да клъвне в момента на падането на блесната на водата, това съвпада с дърпането на пръта назад. Хващайки блесната, щуката се опитва да се потопи на дълбокото и енергично дърпа надолу и винаги излиза на чисто място. Включената спирачка на макарата кара щуката да спре след 10-20 метра. След това тя може лесно да се докара до лодката. Когато щуката забележи опасността (риболовеца, лодката), тя стремително тръгва към дълбокото. И се налага отново да се отпусне около 5 м влакно и повече. Втори път тя се вдига към лодката с голяма съпротива, обикновено с отворена паст, прави тласъци назад. Ако влакното се държи опънето, то често тези удари спасяват щуката -–блесната излита, а рибата се отскубва. Ако не успее да се откъсне от куката, тя се дръпва нагоре, изскача от водата и започва да тресе главата си. Мнозина съветват незабавно да се отпусне краят на пръта във водата. Но е по-добре да отпуснете макарата и да позволите на щуката да отмотае няколко оборота от шпулата. След такъв скок щуката се успокоява бързо и лесно може да се хване с кепчето, макар и да се опитва още да се бори.
Някои риболовци се отнасят превзето към скоковете на щуката, като се страхуват за такъмите си. Други точно обратното – се любуват на красивите й движения. При скока щуката като хубава пружина излита от водата, свита на полудъга, след това рязко се изправя и сгъвайки се на другата страна, пада във водата. Понякога изскачайки, щуката няколко пъти по време на полета успява да се сгъне и изправи.
Невинаги е лесно да се справите с щуката. Случва се, доведена до лодката, щуката мълниеносно да се хвърли под лодката и да премине на другия борд. Това е много неприятно, тъй като се налага да се прехвърля влакното на другия борд. Блесната трябва да бъде сребриста или в краен случай златиста и лъсната като огледало. Има данни, че едрата щука кълве на люлееща се блесна.
Ако спинингистът иска да хване едри екземпляри, трябва да се подготви за лов на дънни щуки. Може да хване 3-4 за един ден, но общата им маса ще бъде по-голяма отколкото примерно 10 “тревни” щуки. Дънната щука предпочита да се държи на по-дълбоки места, но сутрин също излиза в растителността, в заливите, където ловува червеноперка или дребни каракудки. Дънната щука се лови с далечно замятане и потапяне на блесната до самото дъно. При това трябва да бъдете готови за голям брой замятания, докато се стигне до кълване. Дънната щука кълве в различно време на деня – в края на лятото например кълве от 11 до 17 часа.
Не бива да ловите на едно място повече от 15-20 минути, но при лов на дънна щука се налага да стоите на едно място с часове, като хвърляте блесните близо до коренища, над прагове и пр. По принцип всяка неравност на дъното е благоприятна за намирането на едра щука. Преди лова задължително изследвайте мястото, разберете какви са особеностите му.
Съпротивата на едрата щука е много упорита. Вземайки блесната тя упорито се държи на дълбоко и можете да я вдигнете нагоре само след продължителна борба. По време на съпротивата щуката не отива далеч, тя може да се води на около 20 м около лодката. Щуката се дърпа към коренищата и ако спинингистът не знае за тях, се случва точно там да се откачи и да остави блесната. След като е вдигната нагоре, обикновено щуката отново се връща на дъното и се налага отново да я дърпате нагоре. При вдигането рибата не бива да се дърпа с голяма сила, тъй като при това тя отваря уста и се стреми да изплюе блесната. Ако забележите, че щуката отваря устата си, веднага престанете да намотавате влакното и при първите тласъци на рибата назад отпуснете влакното. Ако щуката не се е изскубнала от куката, тя веднага дърпа надолу. Тук не бива да я дърпате силно, нека да отмотава влакното, но задължително включете спирачката. Разбира се, ако щуката дърпа към коренищата, трябва да я задържите и да я дръпнете назад. Едрата щука най-добре се издърпва с кепче. Но ако нямате, трябва да я водите, докато се обърне. Като стигне лодката, сложете ръка на главата й, затиснете очите, натискайте и я хвърлете в лодката.
Трябва да знаете, че едрите щуки не са капризни към блесните. Размерът има някакво значение, обикновено се лови на блесни с около 8-10 см дължина. Дали да изберете люлееща или въртяща се блесна, зависи от вас. Някои предпочитат въртящите се блесни, които не променят играта си, ако куката се зацепи в растителността. Люлеещите се блесни в този случай почти губят способността си за игра.

Ловът на речна щука
се отличава от лова на езерна. Условно речните щуки се делят на плитководни и дънни. Плитководните са по-малки, по-бързи и се държат на по-бързо течение. Дънните са с големи размери, предпочитат тихите миста и дълбочините.
Ловът на плитководна щука изисква умение да се маневрира със спининга, бърза реакция на тласъците на рибата, когато тя ловува за дребна риба. Във всеки случай при лов на речна щука блесната трябва да се води близо до дъното.
В момента на падането на блесната във водата, рибата почти никога не кълве. Щуката се хвърля за блесната, когато тя идва напречно на течението и се отнася от него. Най-богати на щука са водовъртежите на мелниците и местата, по-ниско от шлюзовете. Щуката се държи недалеч от главната струя, крие се зад някаква издатина, камък или растителност. Блесната може да се води по самия край на струята. В прозрачна вода се вижда как щуката изскача от засада и се хвърля към блесната. Хващайки я, тя рязко се обръща назад и се стреми да избяга в убежището си.
Речната и езерната щука кълват еднакво, с разликата, че речната щука бързо се дръпва встрани и благодарение на това често се засича дори без усилието на риболовеца. Езерната щука при еднаква маса е по-къса и по-дебела от речната. Окраската й е по-тъмно, движенията са по-ясни, тя силно се съпротивява. Речната щука е по-бърза, прави стремителни удари. Мигновенното обръщане на щуката назад предизвиква силно дърпане. Ако спинингистът в това време спре макарата, резултатъ ще бъде скъсване на влакното, отскубване на рибата от тройката и дори счупване на пръта. Дънната речна щука може да стигне огромни размери, особено в по-големите реки като Дунав. Обикновено се държи в дълбоките водовъртежи, често край мелници или шлюзове. Обича течението със средна сила.
За лов на едри щуки се използват много големи блесни (люлеещи се). Водоемът, в който се въдят едри екземпляри, трябва дълго да се облавя.
При ваденето на едра щута, в зависимост от големината й, се налага да се отчетат собствените сили и здравината на влакното. У едрата щука цялата съпротива е построена на силата. Забелязва се, че скокове във въздуха прави само щука с маса не повече от 1,5 кг и много рядко 2 кг, по-едрите екземпляри не излизат от водата.

Лов на костур
Костур се среща почти във всеки водоем и навсякъде кълве добре на блесна. Местата, където държи, се определят по два начина.

Първи метод
При лов от лодка блесната се води на малко разстояние от зоната, обрасла с растителност. Ако костурът клъвне, трябва да се извади и веднага блесната да се хвърли на същото място. Ако няма кълване, пак хвърлете около това място. Ако костурът пак кълве, следва районът внимателно да се блови. Може със сигурност да се каже, че тук ще кълве и можете да хванете още няколко екземпляра.

Втори метод
Наблюдавайте повърхността на водата по време на изгрев слънце и малко по-късно. Там, където има много костур, на много гладка повърхност на водата се появяват кръгове и броят им расте. В това време от водата изскачат дребни рибки, чува се характерен звук на гонещите малки рибки костури.
Костурът кълве много внимателно. Наблюдава се следната особеност на кълването му: почти винаги освен описаните случаи, костурът хваща тежестта. В това време той съпровожда блесната до самата лодка. След малко той взема блесната, но внимателно и се засича само за края на устната, и то само на едната кука на тройката.След това костурът смело напада блесната, така че цялата тройка се оказва в устата му. След това костурите пак започват да вземат само с краищата на устните и рибата окончателно престава да кълве след няколко хватки за тежестта. След известно време – 20-25 минути, кълването отново се възобновява. Причината за тези прекъсвания е почти винаги появата на щуки.
Когато костурът се е зацепил за устната, той се старае да се избави от куката и ако води с голяма скорост, се откъсва част от устната. За да не се загуби клъвналия костур, не бива да се засича, а следва бавно да се извади.
Не е толкова лесно да се хване костур 1 кг. Той се държи почти както щуката – навлиза в дълбокото с голяма скорост и често се налага да се отпуснат няколко метра влакно. Той не дърпа и не прави тласъци, а плавно, но силно дърпа пръта. Когато бъде доведен до лодката, едрият костур отново се устремява надолу. Ако към него приближите кепчето, той ще се разтревожи и ще започне да се блъска. Затова трябва да бъдете готови да отпуснете отново няколко метра влакно и след това вторично да го поведете.
При лов от брега едрите екземпляри почти прекратяват съпротивата, като попаднат на плитко чясто. Ако в зоната, където е хванат, има коренища, костурът влиза под тях и оплита повода и влакното, така че се налага риболовецът да скъса влакното.
Добър лов на костур започва приблизително след месец след нереста и продължава почти до студовете.
Като се има предвид внимателността на костура, към тежестта може да се монтира тройка. Освен това може да се направи специален такъм за костур, на който да се сложат две и дори три блесни. Костурите обикновено съпровождат блесната по 5-10 бройки, дори когато е хванат костур. В това време от пастта му стърчи блесна, която продължава да се върти. Другите костури се старят да я хванат. Ако до нея има втора свободна блесна, то задължително ще я вземе някой от съпровождащите костури.
Установено е, че за успешен лов на костур независимо от вида блесна, куката трябва да бъде червена, а оперението на въртящата се блесна трябва да бъде от червени или кафяви пера.
Ловът на костур на реката се отличава от този на езеро или водоем. На река е по-трудно да се намери къде е струпано стадо костури по външни признаци. Затова се налага да се намерят любимите места на костурите – близо до растителност, ями, каменисто дъно, наличието на малки рибки.
На река се лови на същите блесни като в стоящи водоеми, но ако на езерото ловят почти отгоре, на реката блесната е добре да се води близо до дъното. За да определите дълбочината за водене на блесната се препоръчва да се отчете времето за потапяне на тежестта и блесната.
На силно течение и на недълбоки места, където блесната може да бъде отнесена в коренища, следва да се започне намотаването веднага след падането на блесната на водата. При лов на костур скоростта на намотаването се определя от скоростта на течението и положението на блесната спрямо струята. Когато блесната се движи напречно на течението, скоростта трябва да бъде сравнително голяма. Но скоростта на намотаването трябва да се намали постепенно, за да не отнесе блесната течението. Когато е отнесена почти под брега, трябва да се увеличи скоростта на намотаването, за да не се допусне потапяне на блесната до дъното. Хванатият костур трябва да се води със средна скорост, като се стремите да го отведете на плитко място. Тези съвети се отнасят за лов на едри костури. При лов на дребни костурчета трябва да внимавате само да не скъсате устната на рибата и да не се отскубне.
На бързо течение костур се лови рядко, тъй като той се държи основно на средно течение. В местата, където изчислената дълбочина е около 20 секунди, може да започнете да намотавате след 15 секунди, а при дълбочина – 15 секунди, на 11-ата.Във всички случаи трябва да се приспособявате към водоема, което значи да изберете правилно водене на блесната, да установите съответната скорост на въртене на шпулата и да изберете добра блесна.

Лов на бяла риба
Бялата риба е една от най-хищните риби. Устата й е осеяна с едри и остри зъби, люспите са твърди като у големия костур, плавниците й имат остри краища, които лесно забива в корема на своята жертва. Бяла риба не се въди навсякъде, тъй като е много взискателна към качеството на водата. Бялата риба е забележителен улов за спинингиста. Месото й е хубаво на вкус и се цени повече от месото на щуката или костура. Бялата риба се лови по-трудно отколкото щука или костур, защото е трудно да се определи кога се храни най-активно. Прието е да се смята, че бялата риба кълва само рано сутрин или късно вечер, предимно вечер, но невинаги и навсякъде е така.
През деня бялата риба се държи в дълбоки ями около главната струя, а вечер излиза до стръмните брегове с надвиснали над водата дървета и храсти. Като забележи стадо уклей или друга дребна риба, тя мълниеносно се хвърля върху нея, като прави 1-2 кръга.
Бялата риба кълве на блесни различни типове, но основно на неголеми сребристи с хубав блясък. Водете на блесната трябва да става с голяма скорост и достатъчно високо (в слоя вода), но не на повърхността. Блесната може да се хвърли на струята, така че да бъде отнесена към брега на онова място, където се намират водовъртежите или гъдето минава обратно течение.
В началото, когато вземе блесната, бялата риба се държи като щуката, като се опитва да се потопи в дълбокото. Тя дърпа достатъчно силно, но не се съпротивява дълго, скоро отслабва и тогава започва да се държи като костура. Дърпа от страни на страни, а след това се мята. Когато успеете да вдигнете главата на бялата риба над водата, тя губи способността да се съпротивява и тогава е лесно да се вкара в лодката или да се издърпа на брега.
Когато изтласквате бялата риба, а също като изваждате блесната от пастта му, трябва да бъдете много внимателни, още повече ако се налага да действате в тъмнина. Плавниците с остри шипчета и зъбите й често предизвикват болезнени рани, които обикновено дълго кървят. Пастта на бялата риба е с много слаби кости и тройката лесно се откача, но първо е нужно с малко сила да се отвори устата на рибата, която тя затваря в момента на хващането.

Лов на распер
През последните години расперът се развъди в почти всички реки във вътрешноста на България. Бие масово на метър или два пред нас, а понякога и буквално в краката ни, но не се хваща. Защо? Ловенето на распер изисква от спинингиста особено майсторство при замятането и умение да се извършва замятане в най-разнообразни условия. Не всеки спинингист може да лови распер. Необходимо е не само да знае местата, които расперът държи, но и всички тънкости на изваждането и условията, при които тази внимателна риба взема блесната.
Любими места на распера са водовъртежите, плитчините на реките, шлюзите. Той обикновено стои под праговете на плитчините около коренища, участъци с бързо течение и там очаква стадото уклей, носено от бързото течение. В стоящи води расперът се среща по целия водоем, но любимите му места са коренищата близо до дълбоки ями, стръмни брегове. Ако расперът види риболовеца, никога няма да вземе блесната. Често се случва следното: расперът кълве на 40 метра по-ниско от спинингиста по течението, а когато риболовецът приближи това място и започне да замята блесната, расперът почва да кълве на мястото, от което риболовецът е дошъл.
Много е трудно да се лови распер на чиста река без маскировка. Съвсем другояче е, когато се лови до шлюзи, където има силна струя вода и където рибата се струпва в голямо коричествдо. Хвърляйки от шлюза блесната на определено разстояние, можете да се ориентирате по ударите на рибата, а да ловите както щуката или кефала, но воденето на блесната да бъде на самата повърхност, понякога дори да излиза от водата.
Има случаи, когато расперът взема блесната, която е сравнително дълбоко, но това се случва рядко по изключение и то в началото на есента. В стояща вода или на много слабо течение расперът почти никога не взема.
За да хванете распер, трябва да бъдете сигурни, че на това място го има достатъчно. Трябва да се определи времето на храненето му и да излизате на риболов, когато расперът бие по целия водоем. След това подберете умело блесната, за да може расперът да я вземе с охота. Това е трудно да се направи, ако сте за пръв път на този водоем. Първо опитайте на “Девон” или комбинирани блесни (тежест с блесна). Първоначално ловете на сребристи, а ако расперът не ги взема, вземете разноцветни. Ако девоните не дават резултат, преминете на тесни люлеещи се блесни (най-добре сребристи) и добре шлифовани. Ако и това не помогне, веземете тежки блесни, като ги използвате без тежест.
По време на лова трябва да се вземат всички мерки на маскировката – цветът на облеклото ви да се слива с фона на околната местност. Блесната се хвърля иззад прикритие, храсти, камъшщи и пр., понякога се устройва изкуствено прикритие от клонки, тикнати в земята. Ако е трудно да направите това, трябва да влезете във водата. Никога не забравяйте за внимателността на распера. Внимателно избирайте влакното по дебелина и здравина. За този лов идеално влакно е капрон с дебелина 0,3 мм. Въпреки че е внимателен, има и такива места, на които расперът се лови добре без груб такъм или голямо внимание.

Лов на кефал
Кефалът е много красива и спортна риба. Ловът му в някаква степен е труден и за да имате добър улов, трябват специални навици.
Кефалът е силна риба, но не я използва изцяло при съпротивата на спининговия такъм. Вземайки блесната, кефалът се стреми да се освободи от нея, първо с голяма скорост се втурва по течението, но спирачката на макарата го кара да промени поведението си и той започва да се превърта и удря. С това можете да се справите лесно. Само не бързайте, изчакайте най-силните му удари, дръжте влакното не много силно опънато и макарата на спирачка. След известно време силата на ударите отслабва и те преминават в леки подръпвания. В този момент трябва да започнете намотаването.
Но трябва да знаете, че по време на изваждането и приближаването да брега кефалът възобновява опитите си са да се спаси. Затова трябва да го водите, като вземете мерки против неочакваните му действия.
Устата и устните на кефала са месести и куката се забива дълбоко. Затова рибата се отскубва много рядко. Но понякога едрите кефали прегризват влакното и повода и могат повредят такъма. Като имате предвид това, можете да се мъчите колкото може по-скоро да вдигнете главата му над водата и да му дадете да глътне малко въздух. Това успокоява рибата, след което вече не заплашва спинингиста с неочакваности. Кефал от 1 до 1,5 кг въобще не е заплаха за спининга.
На брега в първите секунди той въобще не се дърпа, но скоро идва на себе си и започва силно да удря. Докато е спокоен, трябва да свалите куката и да го сложите в живарника.
Кефалът се лови на различни дребни блесни, но най-добре на въртящи се, “Спинери” и др. Цветът на блеснат през пролетта, когато се активизира майският бръмбар, който е любима храна на кефала, трябва да имитира цвета на този бръмбар. Оперението на тройката е желателно да бъде от рижи перца. Когато изчезнат майските бръмбари, можете да минете на сребърни блесни, най-добре матови, и да сложите на тройката червени пера или мъх. В началото на есента трябва да минете на блестящи блесни и да увеличите размерите им. Люлеещи се блесни кефалът рядко взема.
Любими места на кефала са каменистите плитки участъци със силно и средно течение. Там рибата се държи на самата повърхност. Когато свърши сезонът на насекомите, кефалите се спускат по-ниско и там започват да ловуват дребни рибки (кротушки, уклей и пр.). По това време блесната трябва да се води почти по самото дъно. Най-добри места за лов са чакълестите и пясъчните участъци. Едрите камъни също силно привличат кефалите, те са добра стоянка за тях.
Кефалът е много чувствителен към времето. Ако духа силен вятър, няма смисъл да ходите на лов за кефал. Най-доброто време за лов се смятат тихите вечери, когато слънцето започне да клони към хоризонта. В това време кефалите ловят бръмбари и излизат от укритията си. Ако се хвърли блесната на 35-40 метра и се води по повърхността, почти е сигурно, че ще хванете кефал.
Като хванете първия, не се лъжете с надеждата, че веднага ще има втори. Кефалите са много плашливи. След като сте хванали първия, слезте надолу по течението на 200-300 метра и там се опитайте да хванете следващия, след което можете отново да се върнете на първото място. Ако участъкът е малък, не бива да сменяте мястото, а се препоръчва да правите почивки и за малко да се отдалечавате от водата. Като не забележат нищо подозрително, кефалите се връщат на същите места и следва да подновите лова.
Едва ли можете да хванете наведнъж много кефали. Ако сутринта сте хванали 3-4 едри кефала, резултатът се смята за добър. Почти на същите места, където се въди кефал, се държи и мъздругата. Те също ловуват падащи насекоми и често се хващат на спининга вместо кефали, но тази риба не е толкова интересна както като размери, така и на вкус. Помнете, че за кефал, особено едър, трябва внимателно да подберете дебелината на повода. Ако поводът е дебел, кефалите въобще не кълват.
Когато тръгвате за кефал, освен блесни вземете със себе си двойка куки №8-10 на стоманени поводи с дебелина 0,25-0,3 мм, плувка с тежест и кутийка със скакалци, майски или юнски бръмбари.

Лов на пъстърва
Пъстървата е една от най-красивите риби в нашите водоеми. Тялото й стройно, покрито със ребристи люспи, украсено е с червени, черни и бели петна, разхвърляни по цялата горна част на рибата. Пъстървата се въди в чисти, бистри и студени води, предимно в планинските реки. Рибата се отнася към семейство сьомгови.
За да хванете пъстърва, е нужно добре да проучите брега на реката и да успеете незабелязано да се прокраднете иззад храсти или дърво и да хвърлите такъма със стръвта. Пъстървата моментално напада стръвта и като я хване, мълниеносно изчезва. В това време риболовецът чувства силен и рязък удар, а прътът се извива в дъга. В този момент трябва да отпуснете влакното.
В големите реки пъстървата не е толкова внимателна и тя трябва да се лови по всякакъв начин – на дъно, на плувка и пр. Пъстървата се лови на различна стръв – червей, муха, скакалец и други насекоми, на личинки и пр.Освен това пъстървата добре кълве на въртяща се блесна малък размер и тройка, с ярки пера, също и на люлеща се блесна с удължена форма, които правят резки скокове встрани при неравно течение. Особено добре се лови пъстървата на изкуствена муха.
На спининг може да се използва тънко влакно с дебелина около0,2 мм с дълъг повод – 75 см. Люлеещите се блесни задължително трябва да се ловят с тежест. Тежестта се закрепва за тройката, тъй като пъстървата често хваща и за нея.
Избирайте местата за замятане близо до дълбоки ями, малко по-нагоре от тях. Замятайте надолу по течението, като се стремите да приближите блесната към прага на ямата, а още по-добре – в подножието на някакво дърво или храст в стояща вода. Ако хванете една пъстърва в някаква яма, най-добре е да минете на друга, а след 20-30 минути отново да се върнете на това място, за да хванете втора риба.
Пъстървата се лови най-добре рано сутрин или вечер, при залез. В мрачни дни може успешно да се лови и денем, но преди обяд.

Драгостин ТОДОРОВ
Издателство “РАСПЕР”

 

 



     
mastercard
visa
paypal